1 май е празник с дълга и разнообразна история, датираща от хилядолетия. Връщайки се в годините назад датата е била свързана с различни събития и празненства, които са отбелязвали настъпването на нов сезон като пролетта в Северното полукълбо. През 19-ти век обаче, 1 май придобива ново значение - Международен ден на труда. Движението за правата на работниците през 19-ти век и осемчасовия работен ден в Съединените щати стават основополагащи за смисъла на този ден днес. Затова днес в духа на празника ви предлагаме да се потопим в пъстрата му хилядолетна история.
Белтейн (Beltane)
Келтите на Британските острови са определяли 1 май като най-важния ден в годината, когато се е провеждал и фестивалът на Белтейн. Смята се, че този майски фестивал разделя годината на половина - светла и тъмна година. Един от основните ритуали на фестивала е бил Символичният огън, който е спомагал за отбелязването на завръщането на живота и плодородието в света. В съчетание с фестивала, години по-късно, когато римляните превземат Британските острови, те донасят със себе си своя петдневен празник, известен като Флоралия. Този празник бил посветен на Флора - богинята на цветята. Така провеждането на ритуалите на това тържество между 20 април и 2 май, довеждат до съчетаване с фестивала на Белтейн.
Майски танц (Maypole Dance)
Друга популярна традиция обвързана с датата първи май е Майският танц. Точният произход на този обичай все още е неизвестен, но годишните традиции около него, могат да бъдат проследени чак до средновековни времена. Интересно е, че някои народи все още го празнуват. Историята разказва, че жителите от градове и села са влизали в горите, за да открият Maypole, което представлява голяма дървена пръчка наподобяваща пилон, който мъжете донасяли, а жените украсявали със зеленина. В малките населени места Maypole се е създавал специално за празника, а в големите, го издигали на видни места, каквито са били градските площади. Празненствата за деня са били изпълнени с радост и веселие, хората танцували около Maypole, облечени с цветни гирлянди и панделки.
Историците смятат, че първият Майски танц е възникнал като част от ритуал за плодородие, където пилонът се приемал за символ на мъжкото плодородие, а кошниците и венците символизирали плодовитостта на жените. Интересното тук е, че този празник никога не успява да се задържи и наложи в Америка, където празнуването през май е било обезкуражено от пуританите, но въпреки това други форми на празненства са намерили път към Новия свят. През 19-ти и 20-ти век в цяла Америка се празнува Майски ден на кошницата (May Basket Day). На този ден, хората правили кошници, пълнели ги с цветя и бонбони и ги окачвали по вратите на приятели, съседи и близки.
В хода на историята имаме един въпрос към вас, а именно замисляли сте се някога какво общо има Първи май с призива за международно бедствие „Майдей, Мейдей, Мейдей“?
Оказва се, че всъщност нямат нищо общо. Кодът е изобретен през 1923г. от Фредерик Мокфорд-служител на радиото на летището в Лондон, предизвикан да измисли дума, която би била лесно разбираема от пилотите и наземния персонал в случай на извънредна ситуация. Така думата „mayday“ се превръща в призив за помощ, тъй като звучала като „m'aider“, съкратена версия на френския термин за „елате и ми помогнете".
И така разглеждайки историята на празника в умовете ни изплува друг интересен въпрос - как първи май се превръща в Международен ден на работниците (International Workers’ Day)
Връзката между 1 май и трудовите права започва в САЩ през 19-ти век. В разгара на индустриалната революция, хиляди мъже, жени и деца умирали всяка година от лошите условия и дългите часове на работа и труд. В опит да прекрати тези нечовешки условия, Федерацията на организираните търговски профсъюзи (Federation of Organized Trades and Labor Union), която впоследствие става Американска федерация на труда (American Federation of Labor, AFL), през 1884 г. съставя конвенция в Чикаго. Резултатът от нея е декларирането на осем часов работен ден за легален труд и дейност от и след 1 май 1886г. (“eight hours shall constitute a legal day’s labor from and after May 1, 1886”). През следващата година и Рицарите на труда (Knights of Labor), тогава най-голямата организация на труда в Америка, подкрепят прокламацията, тъй като и двете групи насърчават работниците да стачкуват и да се борят за правата си. В резултат на това на 1 май 1886г. повече от 300 000 работници (40 000 само в Чикаго), от 13 000 работодателя в цялата страна, напускат работните си места, в следващите няколко дни броят на стачкуващите достига почти 1 000 000.
Аферата Хеймаркет (Haymarket Riot)
Като цяло започналите протести били мирни, но само 3 май, когато полицията и работниците на Чикаго се сблъскват в McCormick Reaper Works. На следващия ден се планира митинг на площад Хеймаркет в знак на протест срещу убийството и раняването на няколко работници от полицията. По време на речта на Август Шпиони (August Spies), група офицери пристигат, за да разпръснат тълпата. Докато полицията напредна, човек, който и досега не е идентифициран, хвърля бомба в техните редици. Седем полицаи и осем цивилни загиват в резултат на насилието през този ден. Haymarket Riot, известен още като аферата Haymarket, поставя старта на националната вълна от репресии. През август 1886 г. осем мъже, определени като анархисти, били осъдени в сензационен и спорен процес, въпреки липсата на солидни доказателства, свързващи обвиняемите с атентата. Журито било счетено за предубедено и свързано с големия бизнес и интересите на собствениците на такъв. Седем от осъдените мъже получават смъртна присъда, а осмият е осъден на 15 години затвор. В крайна сметка четирима от мъжете били обесени, един от тях се самоубива, а останалите трима били помилвани шест години по-късно. Няколко години след Haymarket Riot и последвалите в резултат на това изпитания шокират света, новосформираната коалиция от социалистически и работнически партии в Европа призовават за демонстрация в чест на "Haymarket Martyrs." И така през 1890 г. над 300 000 души протестират на митинг през май в Лондон. В резултат, на което историята на работниците от 1 май привлича вниманието на много правителства по света.
1 май днес…
Днес първи май е официален празник в 66 страни и неофициално се празнува в много повече, но по ирония на съдбата той рядко се признава в страната където е започнал, а именно Съединените американски щати. След стачката от Пулман от 1894г. президентът Гровър Кливланд официално премества празника на Деня на труда в САЩ на първия понеделник през септември, но не без причина. Преместването на празника всъщност е умишлено, целата е прекъсване на връзките с международното празнуване на работниците провокирано от страха, че е възможно да се изгради подкрепа за комунизма и други радикални каузи. Години по-късно Дуайт Д. Айзенхауер се опита да възобнови 1 май през 1958 г., като допълнително дистанцира спомените от аферата Хеймаркет, обявявайки 1 май за „Ден на закона“ като отбелязва мястото на закона в създаването на САЩ.
1 май в България
1 май е празник, който се чества и в България отдавна. За първи път се празнува през 1890 г., но официално бива обявен за празник през 1939 година. От 1945 г. комунистическата власт в Република България започва да чества празника всяка година. След края на социализма през 1989 г., Денят на труда продължава да бъде официален празник за българите.